Счетоводна Кантора Елиса Еса ООД

Доброволно пенсионно осигуряване

airstand — Fri, 23 Jul 2010 14:29:28 +0000

Пенсионно осигурителната система в България се осъществява чрез формирането на “Трите стълба”:

· Първи стълб – държавното обществено осигуряване (ДОО).
· Втори стълб – допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). То касае лицата родени след 31.12.1959 г.
· Tретият стълб – доброволно пенсионно осигуряване (ДПО).

Средствата постъпили по вторият и третият стълб са поверени за управление на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Доброволно пенсионно осигуряване дава възможност на лицата да добият право на пенсия, която е допълнителна и независима от държавната, и да ги подпомогне финансово след пенсиониране. Всяко лице, навършило 18 години, може да се осигурява доброволно или да бъде осигурявано в доброволен пенсионен фонд. Вноски могат да правят работодателите, самите осигурени лица, както и други осигурители в полза на осигурените лица. Всяка вноска е персонална и всеки осигурен има индивидуален осигурителен номер и индивидуална осигурителна партида. Осигурителните вноски могат да бъдат месечни или еднократни за закупуване на пенсионни права. Размерът на месечната осигурителна вноска за различните фондове е различна.

Ние сме осигурителни посредници на ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДОВЕРИЕ.

В този именно фонд месечната вноска не може да бъде по-малка от 10 лв. Работодателите ползват данъчни облекчения и вноската им се признава за разход, ако тя не надхвърля 60 лв. и не носи никакви допълнителни разходи. От друга страна върху сумите за ДПО не се дължат осигуровки нито от страна на работодателя, нито от страна на работника. В този аспект ДПО предоставя възможност на работодателя да оптимизира разходите си за социално стимулиране на работниците. Наред с намаляването на разходите на работодателя за труд, ДПО се явява и мотивиращ фактор за работниците. Чрез различните пенсионни схеми, които се предлагат, работодателят стимулира работниците към лоялност към фирмата и продължителен трудов стаж. От 1 януари 2010 г. за вноските, които надвишават 60 лв. се дължи еднократен данък при източника – 10% за горницата над 60., който също се признава за разход.
Освен работодателя и самият работник или служител също ползва данъчно облекчение по сега действащия Закон за данъците върху доходите на физическите лица в размер до 10% от брутното трудово възнаграждение, който се приспадат от дохода им преди данъчното облагане. Разпределената доходност по партидите на осигурените лица не се облага с данък.
Осигурените лица имат право да прехвърлят натрупаните средства в осигурителните им партиди от лични вноски. За вноските направени от работодателя, те могат да се разпореждат само в случаите, посочени в осигурителния договор.

Осигуряването в ДПФ “Доверие” дава право на:
1. лична пенсия за старост – за определен срок;
2. лична пенсия за инвалидност – за определен срок;
3. наследствена пенсия за определен срок на:
а) наследниците на осигурено лице или на пенсионер;
б) ползващите лица.
4. еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида или част от тях на осигурено лице;
5. еднократно или разсрочено изплащане на средства на:
а) наследниците на осигурено лице или на пенсионер;
б) ползващите лица.

Съгласно правилника за организацията и дейността на ДПФ “Доверие” осигурените във фонда имат право на:
· Безплатен достъп до състоянието на индивидуалната партида без никакви ограничения;
· Актуализация на размера на изплащаната пенсия с реализирания доход от инвестиции, едновременно с разпределянето му по индивидуалните партиди;
· Техническа лихва от 4% при определяне размера на първата допълнителна пенсия.
· Като участници във фонд, управляван от ПОК “Доверие”, клиентите на ДПФ “Доверие” могат да се възползват в пълна степен от програмите за обслужване на клиенти, които Компанията реализира.

Ако имате въпроси относно допълнителното и доброволно осигуряване във фонд Доверие, то не се колебайте да ни потърсите.

Защо мениджърите и счетоводителите имат различна представа за “печалбата”

airstand — Thu, 22 Jul 2010 14:00:42 +0000

Много често когато счетоводител представя на менидъжра на дадена фирма отчет възниква спор относно печалбата. Мениджърите са по-склонни да поставят знак на равенство между пари и печалба, докато за счетоводителите печалбата се формира като резултат от спазването на определена съвкупност от правила. За да се преодолее това разминаване в представите е необходимо да бъде разбрана системата, по която печалбата се превръща в реални парични средства.
Най-общо печалбата е разликата между приходите и разходите, признати в Отчета за приходи и разходи. Загубата пък е разликата между разходите и приходите.
Процесът на покупки и продажби е основният източник на приходи и разходи, а от там и на печалба. Това е опростеният модел на оперативната дейност на фирмата, свързан с осъществяването предмета на дейността и.
Счетоводното отчитане на стопанските операции е такова, че понякога приход се признава без в транзакцията да участват парични средства. В други случаи във фирмата постъпват парични средства и тяхното счетоводно отчитане не кореспондира с признаване на приход. Това е една от причините за разминаването между паричните средства и печалбата. Другата причина се корени в разходите. Има разходи, които се признават счетоводно, но те не са свързана с плащане на парични средства. Има също така операции, при които паричните средства намаляват и това не води до счетоводно признаване на разход.
Ето защо е нужно да се неутрализира влиянието на счетоводно начислените разходи, които не са непосредствено свързани с процеса на покупка и продажба и също така не са свързани с плащането на парични средства от фирмата. Такъв един разход е амортизацията на дълготрайните активи. Разходите за амортизация имат за резултат намаляване на печалбата, но не и намаляване на паричните средства. Ето защо те трябва да се добавят към печалбата за да неутрализира влиянието им.
По същия начин трябва да се постъпи и с разходи, подобни на амортизационните отчисления. Например – разходите за обезценка. Те трябва да се добавят към печалбата, защото са я намалили без да са намалели и паричните средства.
Подобни корекции се правят не само за разходите, но и за приходите, по които няма реално движение на парични средства. Например – последваща възходяща оценка на активите. Тук имаме признаване на приход, който не води до реални парични постъпления, но води до увеличение на печалбата. Ето защо за да доближим печалбата до наличните парични средства трябва да я намалим с този вид приход.
Друга специфика е закупуването на материални запаси и активи. Тези стопански операции водят да намаляване на паричните средства, но не и на печалбата. Счетоводното отчитане на покупката не е свързано с отчитане на разход или приход. Поради тази причина за да се превърне печалбата в паричен поток тя трябва да се намали със сумата, с която са нараснали материалните запаси и активи. Това е така, при условие, че закупените материални запаси или активи са платени веднага. На практика обаче доста фирми имат договорни взаимоотношения със своите контрагенти за разсрочено във времето плащане или заплащане на части за доставените вече активи. Това усложнява определянето на точния паричен поток към даден момент. Прилагайки описаното по-горе правило печалбата се трансформира в паричен поток, като се намали с увеличението на материалните запаси и се увеличи с увеличението на търговските задължения.
Според счетоводните правила и принципи – приходът се признава в периода, в който е станала сделката, а не кога са получени паричните средства. Приходът трябва да бъде съпоставим с разходите свързани с неговото генериране.
От казаното до тук е видно, че не можем да поставим равенство между пари и печалба. Затова освен отчет за приходите и разходите е необходимо мениджърите да изискват от своите счетоводители и отчет за паричния поток, който ще им даде реална предства за движението на паричните средстгва към даден момент.

Елена Митова

Трудово досие

airstand — Fri, 16 Jul 2010 11:00:18 +0000

Личното трудово досие представлява съвкупност от писмени документи, които са свързани с трудовото правоотношение на работника или служителя и са регламентирани от Кодекс на труда (КТ) и Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор.
От съдържанието на отделни нормативни актове, както и от установената практика при прилагането им се налага изводът, че работодателят следва да разполага с различни документи, които са свързани с трудовото правоотношение на работника или служителя и които се съхраняват в личното му трудово досие. Задължението за изготвяне и съхраняване на тези документи произтича пряко или косвено от различни правни норми. Например, документите са необходими в случаите на проверки от контролните органи за спазване на трудовото законодателство, за предоставяне на съдебните органи при възникнали трудови спорове, както и в други случаи, когато това е необходимо.
За съдържанието, начина на водене, както и съхраняването на личните трудови досиета липсва специална нормативна уредба.
В процеса на създаването на трудовото досие една част от документите се представят от работника или служителя, а другата част се изготвят и включват в личното трудово досие от работодателя с течение на времето през което лицето работи в предприятието. Според установената практика в нашия счетоводен офис всяко едно трудово досие би трябвало да съдържа следните документи:
1.   Документи, които са необходими за сключване на трудов договор:
- лична карта или друг документ за самоличност, който след направена проверка се връща веднага;
- документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства (оригиналът се връща на лицето, а в неговото досие остава копие);
- документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаване на такъв трудов стаж;
- документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над три месеца;
- свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;
- разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години.
2.   Индивидуален трудов договор, сключен между страните по трудовото правоотношение.
3.   Уведомление по чл.62 от КТ и справка за подадено уведомление, заверена от НАП.
4.   Длъжностна характеристика.
5.   Молби и заповеди за ползване на различни видове отпуски.
6.   Допълнителни споразумения към трудовия договор.
7.   Заповеди по 118, 120 и 121 КТ.
8.   Заповеди за награди.
9.   Договори за повишаване на квалификацията или преквалификация без откъсване от работа.
10.   Писмени съгласия за полагане на извънреден и нощен труд и за работа при условията на удължено работно време (когато такива се изискват съгласно КТ).
11.   Заповеди за дисциплинарни наказания и всички изисквани от КТ документи за налагане на наказанието.
12.   Други документи, свързани с трудовото правоотношение.
13.   Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Информацията, която се съдържа в личното трудово досие на работника или служителя, е конфиденциална и не може да бъде разгласявана без неговото изрично писмено съгласие. До нея имат достъп определени служители на фирмата от отдел Човешки ресурси и Счетоводство.
Съхранението на личните трудови досиета на напусналите работници или служители се организира от работодателя в съответствие с нормативната уредба, а именно чл.42, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството – 50 години.