Много често когато счетоводител представя на менидъжра на дадена фирма отчет възниква спор относно печалбата. Мениджърите са по-склонни да поставят знак на равенство между пари и печалба, докато за счетоводителите печалбата се формира като резултат от спазването на определена съвкупност от правила. За да се преодолее това разминаване в представите е необходимо да бъде разбрана системата, по която печалбата се превръща в реални парични средства.
Най-общо печалбата е разликата между приходите и разходите, признати в Отчета за приходи и разходи. Загубата пък е разликата между разходите и приходите.
Процесът на покупки и продажби е основният източник на приходи и разходи, а от там и на печалба. Това е опростеният модел на оперативната дейност на фирмата, свързан с осъществяването предмета на дейността и.
Счетоводното отчитане на стопанските операции е такова, че понякога приход се признава без в транзакцията да участват парични средства. В други случаи във фирмата постъпват парични средства и тяхното счетоводно отчитане не кореспондира с признаване на приход. Това е една от причините за разминаването между паричните средства и печалбата. Другата причина се корени в разходите. Има разходи, които се признават счетоводно, но те не са свързана с плащане на парични средства. Има също така операции, при които паричните средства намаляват и това не води до счетоводно признаване на разход.
Ето защо е нужно да се неутрализира влиянието на счетоводно начислените разходи, които не са непосредствено свързани с процеса на покупка и продажба и също така не са свързани с плащането на парични средства от фирмата. Такъв един разход е амортизацията на дълготрайните активи. Разходите за амортизация имат за резултат намаляване на печалбата, но не и намаляване на паричните средства. Ето защо те трябва да се добавят към печалбата за да неутрализира влиянието им.
По същия начин трябва да се постъпи и с разходи, подобни на амортизационните отчисления. Например – разходите за обезценка. Те трябва да се добавят към печалбата, защото са я намалили без да са намалели и паричните средства.
Подобни корекции се правят не само за разходите, но и за приходите, по които няма реално движение на парични средства. Например – последваща възходяща оценка на активите. Тук имаме признаване на приход, който не води до реални парични постъпления, но води до увеличение на печалбата. Ето защо за да доближим печалбата до наличните парични средства трябва да я намалим с този вид приход.
Друга специфика е закупуването на материални запаси и активи. Тези стопански операции водят да намаляване на паричните средства, но не и на печалбата. Счетоводното отчитане на покупката не е свързано с отчитане на разход или приход. Поради тази причина за да се превърне печалбата в паричен поток тя трябва да се намали със сумата, с която са нараснали материалните запаси и активи. Това е така, при условие, че закупените материални запаси или активи са платени веднага. На практика обаче доста фирми имат договорни взаимоотношения със своите контрагенти за разсрочено във времето плащане или заплащане на части за доставените вече активи. Това усложнява определянето на точния паричен поток към даден момент. Прилагайки описаното по-горе правило печалбата се трансформира в паричен поток, като се намали с увеличението на материалните запаси и се увеличи с увеличението на търговските задължения.
Според счетоводните правила и принципи – приходът се признава в периода, в който е станала сделката, а не кога са получени паричните средства. Приходът трябва да бъде съпоставим с разходите свързани с неговото генериране.
От казаното до тук е видно, че не можем да поставим равенство между пари и печалба. Затова освен отчет за приходите и разходите е необходимо мениджърите да изискват от своите счетоводители и отчет за паричния поток, който ще им даде реална предства за движението на паричните средстгва към даден момент.

Елена Митова